Йоханес Майер
| Йоханес Майер | |
| немски генерал | |
| Звание | Генерал от пехотата |
|---|---|
| Години на служба | 1914 – 1918; 1919 – 1945 г. |
| Служи на | .svg){kind=small} Германска империя .svg){kind=small} Ваймарска република .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Род войски | .svg){kind=small} Райхсхер (1918).svg){kind=small} Райхсвер (1932) Вермахт (1945) |
| Командвания | 329-а пехотна дивизия II. армейски корпус |
| Битки/войни | Първа световна война Втората световна война - 1939 г. - 1940 г. |
| Награди | Железен кръст Рицарски кръст с дъбови листа и мечове |
| Образование | Технически университет – Берлин Грайфсвалдски университет |
| Дата и място на раждане | 6 септември 1893 г.
|
| Дата и място на смърт |
Бобруйска котел, СССР |
| Друга дейност | Инженер |
Йоханес Майер[Notes 1] (на немски: Alfons König) (1893 – 1963) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на Рицарски кръст с дъбови листа и мечове.
Ранни години и Първа световна война
[редактиране | редактиране на кода]Роден на 6 септември 1893 в Мюнхен, Германска империя Майер доброволно постъпва в армията (с цел прекратяването на свещенското му обучение) като част от пехотен полк в самото начало на Първата световна война.
От ноември 1915 г. е възпроизведен в чин лейтенант, притежател на Железен кръст II и I степен от 1916 г., а малко преди края на войната получава званието старши лейтенант.
Между двете световни войни
[редактиране | редактиране на кода]След края на войната остава във военната служба на Райхсвера, като през 1928 г. е повишен в звание капитан, след което се записва да учи в университета, където получава докторска степен икономист-инженер. От 1932 г. отново във военната служба.
Преди старта на Втората световна война е командир на пехотен батальон, от където си извоювал званието подполковник.
Втора световна война
[редактиране | редактиране на кода]От февруари 1940 г. командва полк от 290-а пехотна дивизия, с който участва във Френската кампания, където получава закопчалка към Железния кръст II и I степен. От октомври е повишен в звание полковник.
Година по-късно на 22 юни участва в Германо-съветската война, сраженията в района на Себеж, откъдето е награден с Рицарски кръст.
През март 1942 г. е назначен за командир на 329-а пехотна дивизия, с която взима участие в сраженията при Стара Русия, а след това и в Демянския котел. От април обаче получава званието генерал-майор, а година след това е повишен в звание генерал-лейтенант. На същия месец като генерал-лейтенант Майер дори получава приставката Дъбови лист към Рицарския кръст. От юли бива ранен, а през август е награден и с Мечовете (№ 89) към Рицарския кръст и дъбовите листа.
От януари 1945 г. поема командването на 2-ри армейски корпус, с който води битки при Курландския котел, където си извоюва званието генерал от пехотата (последно повишение), но поради здравословни причини е евакуиран в Германия, зачислен към резерва на фюрера.
Военни отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Железен кръст (1914)
- II степен (24 август 1915)
- I степен (12 декември 1916)
- Закопчалка към Железния кръст (1939)
- II степен (6 юни 1940)
- I степен (9 юни 1940)
- Пехотна щурмова значка (черна)
- Рицарски кръст с дъбови листа и мечове
- Носител на Рицарски кръст от 13 септември 1941 г., като Полковник и командир на 501-ви пехотен-полк[1]
- Носител на Дъбови листа (№ 453) от 13 април 1944 г., като Генерал-лейтенант и командир на 329-а пехотна дивизия[1]
- Носител на Мечове (№ 89) от 23 август 1944 г., Генерал-лейтенант и командир на 329-а пехотна дивизия[1]
- Упомент в ежедневния доклад на Вермахтберихт (16 март 1944 и 18 юли 1944)
Източник на Вермахтберихт
[редактиране | редактиране на кода]| Дата | Оригинален текст на Немски език | Директен Български превод |
|---|---|---|
| 16 март 1944 | In Kämpfen nordwestlich Newel hat sich die rheinisch-westfälische 329. Infanteriedivision unter Führung des Generalleutnants Mayer besonders ausgezeichnet.[2] | В Рейнска-Вестфалия 329-а пехотна дивизия под ръководството на генерал-лейтенант Майер се отличава в сражение северозападно от Нюъл. |
| 18 юли 1944 | Bei den Kämpfen an der Ostfront haben sich im Süden die fränkisch-sudentendeutsche 88. Infanterie-Division unter Führung von Generalmajor v. Rittberg und im Norden die rheinisch-westfälische 329. Infanterie-Division unter Führung des Generalleutnants Mayer durch besondere Härte und Zähigkeit wiederholt ausgezeichnet.[3] | Във Френските Судети германската 88-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор фон Ритберг, в северния сектор на Източния фронт, както и В Рейнска-Фестфалия 329-а пехотна дивизия под командването на генерал-майор Майер, в южния сектор се отличават с показваща издръжливост и суровост в отбраната. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ В Немския език Докторска и Икономиска степен се изписват съкратено като Dr. rer. pol. („Доктор по политически въпроси“), а Докторска степен по Инженерство се изписва съкратено като Dr.-Ing. ("Доктор-Инженер)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Цитати
- Библиография
- Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
- Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
- Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives (in German). Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
- Die Wehrmachtberichte 1939 – 1945 Band 3, 1. Januar 1944 bis 9. Mai 1945 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]| Полковник Бруно Хиплер |
→ | Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия (22 март 1942 – 9 август 1943) |
→ | Генерал-лейтенант Паул Винтер |
| Генерал-лейтенант Паул Винтер |
→ | Главнокомандващ 329-а пехотна дивизия (септември 1943 – 16 юли 1944) |
→ | Генерал-майор от резерва Вернер Шулце |
| Генерал от пехотата Херман Феорч |
→ | Главнокомандващ X. Армейски корпус (21 декември 1944 – 27 декември 1944) |
→ | Генерал от артилерията Зигфрид Томашки |
| Генерал от пехотата Вилхелм Хасе |
→ | Главнокомандващ II. армейски корпус (15 януари 1945 – 1 април 1945) |
→ | Генерал-лейтенант Алфред Гаузе |
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Майер, Йоханнес“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |